Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
13.04.2014 22:18 -
Чужденецът
Чакам на улицата в голям град. Нервна съм. Имам среща, но от припряност съм подранила. Страхът, че няма да дойде стяга гърлото ми и ме задушава. Точно когато почти съм ревнала от отчаяние покрай мен се плъзва кола, намалява и спира. Влизам вътре. Дума не проронвам. Толкова съм щастлива и шокирана от смяната на настроенията. Той ме пита как съм, казвам, че съм добре. Ще му гостувам. В неговия апартамент.
Иска да ми сготви. Трябва да се отбием в магазин. Спираме в подземния паркинг, слизаме от колата. Загръщам се в палтото си. Страх ме е хубавото да не свърши или да не се събудя. Пъхвам ръката си в неговата, като очаквам /кой знае защо/, че той ще се въздържи от ходене хванати за ръце като деца. Напротив, ръката му е топла и мека, стисва моята нежно, но категорично. Поглежда ме, усмихва се. Чувствам как сърцето ми прелива от любов. Пазаруваме, тръгваме.
Колата спира пред сградата, където живее. Пусто е, няма никого наоколо. Няма хора. Сами сме. Сякаш в целия свят сме само двамата. Но…не е завинаги.Зная го. Просто нещо като подарък или невероятно изключение. Всичко е ново-сградата, асансьорът, коридорът. Не се докосваме. Той отключва вратата и влизаме. Неговият свят, неговият дом, неговият живот. Аз съм пришълка, чужденка, никоя. Така си мисля аз. Всичко това изхвърча от ума ми след като той оставя покупките на земята и ме прегръща. Обхваща тялото ми с ръце плътно, плътно и ме целува. Обича да ме целува. Умирам да го целувам. После ми сготвя обяд. Гледам го как се увърта покрай печката и не вярвам на очите си. С мен ли се случва това? Щастието ми е направо болезнено, непоносимо. Обядваме, говорим си, смеем се. После часове наред правим секс. Невероятен, чувствен, неповторим, този, който винаги съм желала. Времето хвърчи. Минава ден, минава нощ. Сутрин е. Събуждам се, доколкото може да се каже така, защото цяла нощ почти не съм мигнала от превъзбуда и емоции. Той спи. Изведнъж ръката му попада на мен .Пижамката ми се е размърдала и кръстът и коремчето ми са голи. Простенва. Милва ме по най-нежния възможен начин. Мога да го галя и обсипвам с ласки цял живот. Не съм негова, не е мой. Никога няма да е. Щастието и трагичното се надпреварват. Първото взема превес. Оставям се в ръцете, които обожавам. Целувам устните, обгръщам тялото. Боже!Толкова го харесвам! Той е идеалът ми за мъж. Отново правим любов - с тяло и сърце, с всички чувства, с много обич. После-душ, кафе, закуска, разговор, телевизия. Отново целувки, отново се желаем неудържимо, сякаш се срещаме току-що. Правим любов в хола - на дивана , на пода…не успяваме да се наситим един на друг. Не можем да отдалечим телата си дори на сантиметър. Слушаме музика….
Трябва да тръгвам. Ние сме разумни възрастни хора. Да, да. Обличаме се, сресваме се, обуваме си обувките, обличаме палтата, излизаме. Той заключва, поглежда ме, усмихва се, аз му отвръщам с тъжна гримаса.
Асансьорът. Колата. Булевардите. Прегръщам го, сълзите ми мокрят моето и неговото лице. Прошепва ми:”Тръгвай.” Целува ме. Стисва ръката ми. Тъжен е. Всеки се връща в своята действителност.
Иска да ми сготви. Трябва да се отбием в магазин. Спираме в подземния паркинг, слизаме от колата. Загръщам се в палтото си. Страх ме е хубавото да не свърши или да не се събудя. Пъхвам ръката си в неговата, като очаквам /кой знае защо/, че той ще се въздържи от ходене хванати за ръце като деца. Напротив, ръката му е топла и мека, стисва моята нежно, но категорично. Поглежда ме, усмихва се. Чувствам как сърцето ми прелива от любов. Пазаруваме, тръгваме.
Колата спира пред сградата, където живее. Пусто е, няма никого наоколо. Няма хора. Сами сме. Сякаш в целия свят сме само двамата. Но…не е завинаги.Зная го. Просто нещо като подарък или невероятно изключение. Всичко е ново-сградата, асансьорът, коридорът. Не се докосваме. Той отключва вратата и влизаме. Неговият свят, неговият дом, неговият живот. Аз съм пришълка, чужденка, никоя. Така си мисля аз. Всичко това изхвърча от ума ми след като той оставя покупките на земята и ме прегръща. Обхваща тялото ми с ръце плътно, плътно и ме целува. Обича да ме целува. Умирам да го целувам. После ми сготвя обяд. Гледам го как се увърта покрай печката и не вярвам на очите си. С мен ли се случва това? Щастието ми е направо болезнено, непоносимо. Обядваме, говорим си, смеем се. После часове наред правим секс. Невероятен, чувствен, неповторим, този, който винаги съм желала. Времето хвърчи. Минава ден, минава нощ. Сутрин е. Събуждам се, доколкото може да се каже така, защото цяла нощ почти не съм мигнала от превъзбуда и емоции. Той спи. Изведнъж ръката му попада на мен .Пижамката ми се е размърдала и кръстът и коремчето ми са голи. Простенва. Милва ме по най-нежния възможен начин. Мога да го галя и обсипвам с ласки цял живот. Не съм негова, не е мой. Никога няма да е. Щастието и трагичното се надпреварват. Първото взема превес. Оставям се в ръцете, които обожавам. Целувам устните, обгръщам тялото. Боже!Толкова го харесвам! Той е идеалът ми за мъж. Отново правим любов - с тяло и сърце, с всички чувства, с много обич. После-душ, кафе, закуска, разговор, телевизия. Отново целувки, отново се желаем неудържимо, сякаш се срещаме току-що. Правим любов в хола - на дивана , на пода…не успяваме да се наситим един на друг. Не можем да отдалечим телата си дори на сантиметър. Слушаме музика….
Трябва да тръгвам. Ние сме разумни възрастни хора. Да, да. Обличаме се, сресваме се, обуваме си обувките, обличаме палтата, излизаме. Той заключва, поглежда ме, усмихва се, аз му отвръщам с тъжна гримаса.
Асансьорът. Колата. Булевардите. Прегръщам го, сълзите ми мокрят моето и неговото лице. Прошепва ми:”Тръгвай.” Целува ме. Стисва ръката ми. Тъжен е. Всеки се връща в своята действителност.
"БЕЗ ТЕБ НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ" ГРЪ...
как може да се развие ясновидство /продъ...
Если хочешь о важном-давай о важном... -...
как може да се развие ясновидство /продъ...
Если хочешь о важном-давай о важном... -...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
lidis -
Отдава ти се да пишеш!
13.04.2014 23:41
13.04.2014 23:41
Толкова чувствено и динамично! И истинско! Прочетох на един дъх и се видях в разказа ти в бъдещета ми среща през юни в Чехия!:))) Поздрави и пиши! Много ми харесва стила ти!
цитирайlidis написа:
Толкова чувствено и динамично! И истинско! Прочетох на един дъх и се видях в разказа ти в бъдещета ми среща през юни в Чехия!:))) Поздрави и пиши! Много ми харесва стила ти!
=============
Благодаря,Лиди.
В Прага, може би...онзи прекрасен град.
Вълнуващо, Джойска:))) Поздрави и поздравления за разказчето!
цитирайМисля, че ако не е преживяно , не може така да се опише....
цитирайДо следващия път... :)
Накара ме да го съпреживея. Поздравления, приятелко!
цитирайНакара ме да го съпреживея. Поздравления, приятелко!
„Пробуждам се. Не знам защо,
но трябваше отдавна да го сторя,
а не да споря с безумието на
един измислен и ненужен свят.“ Писано е от твой приятел. Мисля, че му се доверяваш.
цитирайно трябваше отдавна да го сторя,
а не да споря с безумието на
един измислен и ненужен свят.“ Писано е от твой приятел. Мисля, че му се доверяваш.
zlatkostanoev написа:
Вълнуващо, Джойска:))) Поздрави и поздравления за разказчето!
=======
Много благодаря!
Моите секси разказчета, Златце, които ми спечелиха славата на развратна жена, порнозвезда и курва, според някои местни простакеси.
ivoki написа:
Мисля, че ако не е преживяно , не може така да се опише....
................
Подробности, Ив.:):):):):):)
Важното е, който го чете, да го преживее.
furiika написа:
До следващия път... :)
Накара ме да го съпреживея. Поздравления, приятелко!
Накара ме да го съпреживея. Поздравления, приятелко!
.............
Фури, хубаво е когато има много следващи пъти. Но подобна история винаги има и край.
Аз ще съм щастлива, ако момичета като теб,когато четат мое разказче, почувстват ,че сърцето им трепва.
Поздрави,миличка.
ysmivka написа:
„Пробуждам се. Не знам защо,
но трябваше отдавна да го сторя,
а не да споря с безумието на
един измислен и ненужен свят.“ Писано е от твой приятел. Мисля, че му се доверяваш.
но трябваше отдавна да го сторя,
а не да споря с безумието на
един измислен и ненужен свят.“ Писано е от твой приятел. Мисля, че му се доверяваш.
....................
Вероятно ми е приятел, но аз на никого тук не се доверявам.
Хубаво е.
Усмивки за теб!
И аз на никого не се доверявам и не само тук, това обаче е друга тема. Помисли върху написаното и не си хаби нервите за хора, които не го заслужават.
Усмивки и за теб!
цитирайУсмивки и за теб!
ysmivka написа:
И аз на никого не се доверявам и не само тук, това обаче е друга тема. Помисли върху написаното и не си хаби нервите за хора, които не го заслужават.
Усмивки и за теб!
Усмивки и за теб!
==============
Усмивчице, аз тук съм се захванала да споря, или по-точно да забелязвам и да не се примирявам, с простотията, защото ако проявяваме безразличие, тя ще ни превземе. Виж Гина - пример са агресивна простотия.Но не това е смисълът на живота ми.:):):):):):):)
Хубав ден.
Аха, остава само да си повярваш. Тя тази Гина е мозъка на „Агресивната простотия“ и като си разменяте обиди и удари под кръста, ще се справиш с нея. Ако не ти съчувствах бих те иронизирала. Ако успееш да изсипеш повече помия от нея, ще я победиш, тя ще изпадне в депресия, и простотията е победена. Ами да ти пожелая успех!
цитирайс изострена до краен предел сетивност. Когато боли от щастие, дори и за миг, си заслужава. Усмивки, Джойс!
цитирайmakont написа:
с изострена до краен предел сетивност. Когато боли от щастие, дори и за миг, си заслужава. Усмивки, Джойс!
.......................
Да, Маки.
От хубаво, да му прималее на човек....заслужава си.
Поздрави, мила!
за ебане мисли и пише. Не те е срам! Ти къде се намираш бе, гамен?!
цитирай
