Светещите прозорци в града сгряват съцето. Поглеждаш прозореца и улавяш миг от нечий  живот. Не харесвам да живея на село, защото светещите прозорци са твърде отдалечени един от друг.Тъмнината на нощта винаги ми е действала потискащо. А светлината в порзорците ме изпълва с оптимизъм. Стоя на терасата, виждам светещите прозорци на съседите.Ето - казвам си - не сме сами в нищото, наоколо има хора, има домове, има  радости, тревоги. И...неволно се усмихвам.

Светещите прозорци в града сгряват сърцето. Поглеждаш прозореца и улавяш миг от нечий живот. Не харесвам да живея на село, защото светещите прозорци са твърде отдалечени един от друг.
Защото не сте живели на село, не сте разбрали, че и то си има предимства ще посоча само
на село хората се познават, затова контктуват по лесно и всеки ти дава съвет и помощ- ще дойде да ти покаже, да се свърши работата.
На село имате двор, градина, имате плодове от дървета от ранна пролет: ягоди, череши, до късна есен- ябълки, дюли, грозде Имате по всяко време магданоз, зелен лук, чесън. салата и др а това е здраве, каквото няма пазарните стоки които се докарват от стотици километри- чесънът ни е китайски
Трябва да се чете в Интернет има информация, но възрастните българи не се престрашават да ползват най евтиното средство Интернет и са затъпели, остаряват скоростно, защото стоят извън движението на живота
Не ви карам да обичате селото, не бъдете така категорично настроена, уплашена от селото.

Да, да, на човек му е комфортно там където е свикнал да живее и където се чувства сигурен.Някои на село, други в града. Ние пътуваме често, посещаваме красиви места в цяла България, прекарваме си чудесно.Но когато се прибера вкъщи, винаги ми е най-хубаво.И наистина, животът на село малко ме плаши.Поздрави! Радвайте се на щастието, където и да е то,няма значение дали е в града или на село!