Доста по-скромни шансове социолозите дават на познатите от пражките ми периоди г-да Ярослав Башта и Павел Фишер, сега сенатор. Башта е единственият бивш член на Харта-77 на екс-дисидента и –президент Вацлав Хавел сред настоящите 9 кандидати. Я. Башта, наричан от близки Робин Худ, след „кадифяната революция” – 1989 заемаше различни постове, в т.ч. начело на контраразузнаването и посланик в Украйна по-късно. Фишер помня като шеф на външнополитическия отдел в Администрацията на В.Хавел. По-късно бе посланик във Франция. И Башта, и Фишер правеха кариера под „егидата на Голямата тройка на прехода ЧССР – Чешка република в ЕС и НАТО” Вацлав Хавел, проф. Вацлав Клаус, Милош Земан. Имах честта да познавам тримата като президенти, Клаус и Земан и като премиери, и като председатели на Долната камара на парламента.

За ориентировка, партията АНО (= от чешки: Действие на недоволните граждани) на премиера-центрист (2017-2021 г.) Андрей Бабиш спечели последните парламентарни избори с около 30%, но подкрепящите го „от ляво” партии ЧСДП и КПЧМ отпаднаха и властта бе поета от дясно-центристка коалиция от 4 партии с евроатлантическа либерално-глобалистична подкрепа + регионалната групировка без твърда идейна ориентация СТАН (настоящи и бивши кметове). С премиер Петр Фиала. **Схемата бе вероятно взаимствана от Словакия, прилагана там спрямо екс-премиера Роберт Фицо и партията му Смер-СД на парламентарни и президентски избори в периода след юни 2010 г. до „броженията” през март 2018 г.** На предходните президентски избори в Чехия през януари 2018 г. гласоподавателите предпочетоха да преизберат национално настроения Милош Земан пред кандидата на условно т.нар. десница. АНО се представи добре и на общинските избори и на тези в Сената през есента на 2022 г.

Четири от управляващите сега политически партии (ГДП, ТОП 09 – консервативни либерали и християнско-социалната партия ХДС-ЧНП + Пиратите, от европейската либерална левица) избраха трима свои кандидат-президенти, които ще подкрепят по лични предпочитания: Петр Павел, Дануше Нерудова и Павел Фишер. Зад г-н Бабиш стои неговото движение-партия АНО, а зад Башта – национално настроената Партия на свободата и пряката демокрация на Томио Окамура (чешко-моравски японо-кореец).

Ген. о.р. Павел е бивш десантчик, началник на ГЩ на Чешката армия (2012 – 15 г.) и зам.-председател на Военния комитет на НАТО (2015 – 18 г.), най-високият пост, поне дотогава, заеман от представител на страна от бившия източен блок. В последните години той критикуваше президента за проруски позиции, които Земан след инвазията в Украйна рязко промени. Генералът аналогично като Бабиш е обвиняван, че е бивш член на ЧКП и сътрудник на тайните служби на ЧССР.

Именно с последното обстоятелство анализатори обясняват изненадващо силните позиции на г-жа Нерудова в социалните проучвания, която към 8 януари се нареждаше втора в надпреварата и бе претендент да обере либералния и прозападен вот.

Към 8 т.м. според агенция СТЕМ пред ТВ канал „CNN Прима” в 1-я кръг на изборите ще победи Бабиш пред Павел и „икономистката Нерудова”, а във 2-я кръг чешките глобал-либерали, или десница, ще се обединят около ген.Павел. Глобал-либерално генералът би бил предпочетен и пред „счетоводителката” Нерудова, както Павел я нарече в публичен дебат. СТЕМ очакваше 68 % изборна активност.

За онагледяване с български политици и чиновници за ген. Петр Павел бихме могли да търсим политическа близост с Христо Иванов, Атанас Атанасов, проф. Тагарев, до известна степен с о.р.генералите ни във властта, с Велизар Шаламанов. Но не чак с о.р. ген. Съби Събев, който „от услужливост - дори пред ниско поставени в обществената йерархия западняци” - си произнася името Саби Сабев, угаждайки им да не би да ги затрудни с произнасянето на българското „ъ”. Каквото нямат в своите фонетики.

Г-жа Дануше Нерудова, която не познавам лично -  ми наподобява на въображаема пловдивска професорка, но в Бърно. Без опит, но с амбиции в политиката. Примери у нас „дал Господ!” : и в НС, и в кабинета, и в ЕС и Европарламента, до МВФ.

А Бабиш няма съответствие у нас като центрист, бивш премиер на държава с реална икономика, въпреки „прехода”. Със силна и отговорна социално-икономическа политика, облагодетелствала стабилизиращо главно средния слой избиратели и дълго време с по-балансирана външна политика спрямо „гео-тройката” САЩ-Русия-КНР.

През последните дни влезе в оборот обичайното противопоставяне с лично участие на кандидатите и застъпниците им в ТВ дебати, „изневери” (2-ма областни управители от АНО, вкл.на 3-я по население град Острава, напр. заявиха, че ще гласуват за генерала, а не за Бабиш). Също обвинения в конфликт на интереси, компромати, клюки и подобни „мръсни трикове” и откровени лъжи. „Десантчикът” и „счетоводителката” учтиво „се обляха с помия”. Андрей Бабиш предпочете позитивна кампания, посети Макрон във Франция. Въпреки, че парламентарната група на АНО обяви намерение да предизвика вот на не/доверие на правителството на Фиала, „несвързан с изборите”. Бабиш досега се въздържа от дебатите по 2 ТВ-канала с участието на Павел и Нерудова, но не било изключено да участва в последните, на 12 януари по ТВ „Нова”. Допустими по чешкия Закон за изборите на президента на републиката.

*Чешките гласоподаватели отново са пред избора между доста вероятен привърженик на солидарната дисциплина към „атлантико-западноевропейския консенсус” и по-слабо зависим отвън президент, балансиращ националните интереси с правителството и парламента. Или пред резервната засега опция – да се осланят на неизвестнa, тепърва самообучаващa се (или обучавана?) както в съседни страни държавна глава.

**Резултатът би размесил за сетен път картите на външнополитическа координация във Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария, Словакия) в посока разцепление на В 4, както може би желаят „по-старши/те” външни любители на майдани. Не случайно бяха инспирирани масовите 2-3 протестни демонстрации срещу тандема на управление Бабиш-Земан, несъмнено преследвали и вътрешно-политически цели и намерения.

***Въпреки, че чехите разполагат с богат исторически опит от „загрижеността” на „великите сили”. Ако започнем с Мюнхенското споразумение от 1938 г. – диктат за разпарчетосване на Чехословакия, продължим с ”по-ограниченото” бомбардиране на Прага ”по грешка”(?) на 14.02.1945 г. със 701 жертви-пражани, с окупацията на ЧСР през август 1968 г. от Организацията на Варшавския Договор на тогавашния ”Голям брат”. И да стигнем до сегашното състояние на чешко-руските отношения.

12 януари 2023 г.                                       

                                                          д-р Огнян Гърков