Вървя си днес по улицата и покрай мен минават две възрастни жени. Едната нещо мънка. Другата изведнъж се спря, че като й викна:"Ама как ще искаш да умреш, ма! Аз искам да умра,че съм раково болна, ама имам надежда, ходя, лекувам...На тебе нищо ти няма, що искаш да мреш?Стига си мрънкала!"Стана ми смешно, ни в клин, ни в ръкав. Ама - това е животът - човек драпа да се държи за него. Не трябва да се отказваме.

че не е вечен.
Идва ден, в който дори и той омръзва.
Няма нищо чудно.

============
Безкрайна тема. Бих казала само:"Изтанцувай го този живот, човече! И без друго е колкото един блус."