Топъл златист есенен ноемврийски следобед е. Слънцето клони към хълмовете на запад. По безлюдния площад ходи котка с половин опашка. Ма що е с половин опашка,бе! Приближавам я. Хм, цяла й била опашката. Така ми се е сторило. Илюзия, игра на слънчеви лъчи по пустия площад.Котката даже ми даде да я погаля. Оптимистично някак.

Мале, това да ходиш по улиците и да галиш котета звучи много яко занимание...

=============
Хихихи...еми, да. Запълвам си свободното време пълноценно-ходя, галя, ама и умувам за това онова.