Днес, от скука, се запътих към къщата на мечтите. Моите, от стари времена,

позабравените. Влязох с малко свито сърце. Разрових там едни спомени. На някои се

позасмях, на други - поревах. Сърцето ми се пречисти. Преживяла съм хиляди 

красиви неща! И загубите вече толкова не болят. Ех, временцето, мамо....Имаше една

такава фраза, но продължението ще почака, защото си е направо зловещо. Нека сега

дъждовният есенен ден не е само тъга!