Когато през април изведнъж захладнее...се сещам. И тогава беше студена пролет. Със сняг. Като онази, през която бях във Виена. Само че тогава още не бях ходила във Виена. Като онази, през която бях в Истанбул. Вече бях ходила в Истанбул...
   Бях при теб. Край онова сиво,прекрасно, все още зимно море. Вятърът блъскаше в стъклата на големите прозорци дъждовни капки, които се стичаха на вадички. Ние с теб се взирахме в морето, в небето, в дъжда....в себе си...в нас. В апартамента беше топло и уютно. Беше топло в сърцата, в усмивките ни, в жестовете изпълнени с нежност.
   Беше...пак една такава студена, студена пролет. И аз знаех,че този миг никога няма да се повтори. Ще се повтарят само студените априлски дни.

Ако поискаш, ще се повтори. И то още по- интензивно и по- натопорчено. Стига да го поискаш. Не падай духом, гледай по- оптимистично на нещата!

Забележка под линия: не спря да мислиш за оная работа и туй то...

=================
Оооо, Толи, здрасти!
Мхммм, все за забележката мисля...:):):):):)
Липсва ми туй онуй, ама компенсирам.
Ти как си?

щях да съм по- добре, ако беше кандисала. Тогава нямаше да му мислиш, защото нямаше да ти липсва. Хич дори!