Най-четени
1. radostinalassa
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. getmans1
11. hadjito
12. sekirata
13. apollon
14. grigorsimov
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. getmans1
11. hadjito
12. sekirata
13. apollon
14. grigorsimov
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. donkatoneva
8. bojil
9. dobrota
10. ambroziia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. donkatoneva
8. bojil
9. dobrota
10. ambroziia
Най-активни
1. radostinalassa
2. penata555
3. hadjito
4. varg1
5. simonata
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973
2. penata555
3. hadjito
4. varg1
5. simonata
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973
Постинг
26.07.2016 11:41 -
Лятно време, Пепико
Баба ми имаше къща в едно китно селце на брега на Искъра. Това беше отдавна. Пак беше лято и юли. Аз бях на 20 години.
С брат ми дремехме на автобусната спирка и чакахме да се довлече автобусът за да се прибираме у дома. Наоколо - пек! Покрай нас имаше няколко възрастни лелки, които бърбореха тихо и приспивно.
Изведнъж погледът ми се залепи за едни прекрасни крака и стегнато дупе, обути в бежови джинси.О! Вдигам поглед нагоре - леле- гадже за чудо и приказ, че и с мека руса права коса, по каквато тогава върло си падах. Развълнувах се. Брат ми само отсече: "Няма да е за нашия автобус, не се наемай толкова."
Автобусът се дотътри. Качихме се. И той се качи. Аз се зачервих от вълнение. Потърси място за сядане - точно пред мен. Олелее! През целия път си имах работа - оглеждах го. Дойде време да слизаме. Слязохме ние...слезе и той, на нашата спирка. Еее, не! - казах си - чак такъв късмет. Тръгнахме към къщи, и той така. Аз вървях примряла след него и не отлепях поглед от гъвкавите движения на тялото му. Брат ми едва ме изтърпя, защото го дърпах да бърза,че да не изоставаме. Кривнахме в нашата улица - и той с нас. Стигнахме пред вратата, той до нас. Ние отворихме нашата, вече бяхме облещили очи от съвпадения, и той отвори тяхната - на къщата до бабини.
- Бабооо, разврещях се аз -тичайки по пътечката между цветята - кое е това приказно момче, дето живее до нас,бе!
- Ааа, чичо ти незнамсикой се ожени и съпругата му дойде тук със сина си. Пепи, много е хубав,нали.
Какво ти хубав! Сладур отвсякъде.
Изкарахме с него една щура красива лятна любов, за която днес ми напомни ароматът на юли.
След две години продадохме къщата на баба, тя се премести у нас във Варна и повече никога не видях Пепико.
С брат ми дремехме на автобусната спирка и чакахме да се довлече автобусът за да се прибираме у дома. Наоколо - пек! Покрай нас имаше няколко възрастни лелки, които бърбореха тихо и приспивно.
Изведнъж погледът ми се залепи за едни прекрасни крака и стегнато дупе, обути в бежови джинси.О! Вдигам поглед нагоре - леле- гадже за чудо и приказ, че и с мека руса права коса, по каквато тогава върло си падах. Развълнувах се. Брат ми само отсече: "Няма да е за нашия автобус, не се наемай толкова."
Автобусът се дотътри. Качихме се. И той се качи. Аз се зачервих от вълнение. Потърси място за сядане - точно пред мен. Олелее! През целия път си имах работа - оглеждах го. Дойде време да слизаме. Слязохме ние...слезе и той, на нашата спирка. Еее, не! - казах си - чак такъв късмет. Тръгнахме към къщи, и той така. Аз вървях примряла след него и не отлепях поглед от гъвкавите движения на тялото му. Брат ми едва ме изтърпя, защото го дърпах да бърза,че да не изоставаме. Кривнахме в нашата улица - и той с нас. Стигнахме пред вратата, той до нас. Ние отворихме нашата, вече бяхме облещили очи от съвпадения, и той отвори тяхната - на къщата до бабини.
- Бабооо, разврещях се аз -тичайки по пътечката между цветята - кое е това приказно момче, дето живее до нас,бе!
- Ааа, чичо ти незнамсикой се ожени и съпругата му дойде тук със сина си. Пепи, много е хубав,нали.
Какво ти хубав! Сладур отвсякъде.
Изкарахме с него една щура красива лятна любов, за която днес ми напомни ароматът на юли.
След две години продадохме къщата на баба, тя се премести у нас във Варна и повече никога не видях Пепико.
Някои спомени са така приятни. Дотолкова, че понякога без да искаме се стремим да повторим, да потретим преживяването, макар и с друг човек и при съвсем други обстоятелства.
Ароматът на юли...
цитирайАроматът на юли...
Пепи се ожени за местно момиче. Вероятно имат хубави деца и живеят щастливо.
Аз продължих по своя път, който повече никога не пресече неговия.
цитирайАз продължих по своя път, който повече никога не пресече неговия.
