Късен зимен следобед. Вятърът огъва клоните на дърветата. На фона на сивото небе се очертава силуетът на една птица. Стъпила е на най-високия клон. Люлее се на всички посоки. Изглежда като че ли всеки момент ще падне. Но тя се държи здраво. Малките й краченца не пускат клона. Устоява на зимната вихрушка. Тя успява само да разроши перата й. Нищо и никаква черна грозна птица ми дава урок. Да съм силна, упорита и непоколебима.Стоя на терасата. Гледам я. Вятърът дърпа косите ми, грубо гали лицето ми. Ще мога ли...

Разбира се, че ще можеш... само напред и нагоре..! ;)))

...................
Гоше, здрасти.
Опитвам се, опитвам се да се стремя към висини, да съм стабилна и устойчива.
Поздрави за теб. Как си?

Туй сняг ли е?
Чакам те по петльов ден на по "чай"-че. А-ха, там. ;)

Добре съм! А, ти..? ;)))

Когато стъпиш здраво, и най-тънкото клонче ще те издържи. Можеш го!

..................
Снимката е от нета, бре!
Но много напомня пейзажа с птицата, дето го зяпах наскоро.
Представи си,че сме на по чайче и си приказваме туй онуй, и ми пиши тук. ОК?
Поздрави:):):)

..............
Да не чуе рогатия, и аз съм ОК.
Намирам по малко време да погледна в скъпото задръстено блогбеге. Ядосвам се,че вече не е така забавно като преди време.

.................
Здраво стискане на клона ще трябва. Че животът лашка на всички посоки. Едвам, едвам се задържам на клона, стремейки се да съм птица ,а не маймуняк.
Поздрави,Маки!

Можем ние всичко:)Хубава година вълшебнице!

..................
Адаш, здрасти.
Ние, умните и хубавите преследваме целите и мечтите си докрай. Постигаме ги и се чувстваме удовлетворени, нали.
Как си?

Успех скъпа!