Когато танцувам с теб мълча. Защото не мога да ти кажа всичо, което искам. Ръката ти нежно държи  моята, но аз не мога да ти кажа,че за мен това е щастие. Моята ръка гали рамото ти, усещам мекотата на ризата и топлината на твоето рамо под нея, но не мога да ти говоря за това. Притискаш тялото ми до своето, усещам всеки миг от движението и от това ми се завива свят, но не мога да ти го кажа. Движим се в ритъм, в синхрон, изтръпвам от мисълта как само си пасваме...но не мога да ти кажа това. Бретончето ми докосва бузката ти, очите ти са така близо, устните...онемявам...и не говоря когато танцувам с теб.

тц, тц, тц...как можеш да пишеш такива работи?
добре че я няма Гина, че ще видиш тогава;))))

Онемяваш, защото няма друго да напишеш. НЕЩАСТНИЦА!

================
Дааа, като ги почне-едни упреци, едни заплахи ...мани,мани...
Тя се изгуби съвсем в брюкселските улици. Ма то е така - като си сама, нещастна,безпарична, без професия, без образование, без да знаеш поне един чужд език....горката.
Поздрави за теб, Марче!

.............
Ристе, нещастница е жена ти, с такъв загубеняк като тебе.
А аз имам и за какво да пиша, и за какво да мисля. Освен това съм умна и хубава. Но съм доста заета и нямам време да подхвана активно блогърстване.