Когато децата бяха мънички, не ни даваше сърце да ги затворим сами нощем в детската стая, затова спяха в нашата спалня на едно красиво двуетажно легло.
   Една сутрин, с милото решихме да се гушнем-цуни,муни. Тъкмо се лепнахме в топла прегръдка, когато усетих,че нещо не е наред. И двамата наши любопитковци се бяха събудили рано-рано, станали, опрели ръце на перваза на леглата и вперили любопитен поглед в нас. Гушкахме тях, нашите намерения бяха поотложени.
   След няколко дни аз сънувах,че вали дъжд, ама вали та се цепи, направо плющи върху мен. Отварям очи и шаш! Синът надигнал стройна четиригодишна снага от втория етаж на леглото пишка та се цепи и полива нашия нов юрган.
   Това преля чашата. Още на следващия ден скъпите ни хубавци бяха удобно подредени в детската стая, която до момента служеше само за игралня.
   Сега децата са големи, двуетажното легло отдавна не е у дома , а детската стая вече е стая за гости. И за внучета...някой ден...
  

Има семейства, които изобщо не отделят децата си в детска стая. Спят си с тях даже в едно легло-на голямата спалня.

То няма нищо по-хубаво от това да гушнеш малкото сладко телце и да подремнете заедно, но това е по-подходящо за сиеста. През нощта, ако човек спи с детето си, винаги е нащрек - да не го удари, задуши, отвие...не спи спокойно нито родителят нито детето.