Тази година не видях щъркеловите ята да отлитат на юг. Това винаги ми е навявало тъга. Но понякога човек държи дори тъгата да следва своя установен ход.
    Сякаш беше вчера онзи предиобед когато над моята бяла тераса преминаха стотици щъркели идващи отново тук след зимата.
    Дали не съм била птица в предишния си живот? Често сънувам, че летя. Издигам се над земята и политам.
    Страхотно е.
    В действителност - тялото ме държи здраво стъпила на земята, но духът ми, о, той непрекъснато полита нанякъде. Ту към приключения и авантюри, ту към нежното спокойствие на безвремието.

Години наред полетът на щъркелите кара сърцата ни да трепкат. Винаги ни обзема едно особено вълнение напролет и в средата на август, когато красивите птици поемат по своя неизменен път. Мама ги следи с поглед отправен в небето и с тъжна усмивка когато си тръгват. Когато пристигат е така щастлива,че тича да ми се обади. Винаги ми казва когато небето се покрие с щъркеловите ята. Кой знае защо така им се радваме като идват и така ни е тъжно когато си отиват.

==================
Само това ли ще ми кажеш?
Жалко.

Коя коза плиткоумна ми е лепнала минуса,бе!

=============
Благодаря, Куш. Радвам се, че ме виждаш такава. За мен ти също си интересна личност, човек, който бих искала да е сред моите приятели тук.
Поздрави.

Още едно доказателство, че простотията не ходи по животните, а по хората ! Ако това бе в моя блог, щях да отговоря с една цветиста псувня, но тук ми е неудобно да мърся чистотата.

=============
Аааа, то аз не съм от тия дето си траят. Проявявам търпение за да й видя акъла на анонимната пача. Жена е. Това е ясно. Следващият път ще я посъветвам туй онуй...нали се сещате.
Поздрави за Вас.:):):):)

Здраво стъпвай по земята, но пази и свободата на духа си! Нека се рее и търси истината, любовта...
Допаднаха ми размислите ти.

..................
Този така удобен баланс между разума и сърцето....толкова трудно се постига.
Поздрави.