Звездите са ярки и бляскави в черното на небето. Студът гали лицето ми. Навсякъде другаде ми е топло. Особено в сърцето. Сгрява ме обичта на дъщеря ми, твоят глас по телефона, веселяшкото настроение породило се без повод и причина. Мислите се подреждат в полезна посока. Тъмно е. Зимна вечер. В мен е ясно и светло, сякаш в душата ми кротко е навалял сняг.

Ех, Джойз, Джойз, кръстопът на мечти и реалност!!! :):):)

през целия декември. Посоката на мислите е правилна и мисля, че топличкото ще се задържи при теб задълго. Усмивки, Джойс!

======
Реалност, Куш.
В този постинг мечти няма.
Той е един от онези мигове на радващо щастие, които внасят красота в живота ми.

Ще се опитам.
Дъщеря ми е за малко при нас. Снощи вечеряхме навън, в едно уютно ресторантче. По женски. Поговорихме си за всичко.Усещането е невероятно.