2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2358 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2013 20:50
Самотните прозорци на старите къщи приличат на тъжни очи. Селцето е сгушено в топлата прегръдка на планината. Когато човек върви по тесните улички има чувството, че е в рая – повява лек ветрец и носи аромат на цветя, гласчета на птици радват сърцето.
Но...нещо липсва, да, няма ХОРА. Пусто е. Къщите, дворовете с всички селски принадлежности, верандите, стрехите, градинките, прозорците с перденцата, дори чашка от кафе изоставена на стълбището, всичко си е тук. Като в спрял миг. Но спрял за вечни времена. Няма ги хората.
Много тъжно.
Попитах себе си – като съм така отворена, аз бих ли живяла в една от онези прекрасни къщички? НЕ! Може ли съвременен човек да живее пълноценно на такова място? НЕ! Може ли децата ни да получават добро образование и да реализират успешно себе си? НЕ. Не е нужно да питам още.
Явно селото, като място за битуване, вече е една съвсем отживяла форма. Какво да се прави, сред природата, на тихи и красиви места, ще има само вили. В плодородните равнини – вероятно – ферми. Нещо такова.
Китните селца от стари времена ще останат само в разказите, спомените, снимките.
Бяхме с приятели на вила в Кисьовци, Търновско. Разхождахме се из околностите и случайно попаднахме на това мъртво село. До него дори не можеше да се стигне с кола. Само с АТВ. Пътят беше отнесен от порои.
Тъжно е наистина...
Тъжно е наистина...
..............
Не е трагедия.
Днешното време ще има своите Елинпелиновци. Те ще пишат за сегашните радости и болки. Мисля, че това си е съвсем нормално.