Когато бях в четвърти клас живеехме на квартира в една къща. Хазайката – възрастна симпатична жена имаше оранжева котка. И котката беше стара, но много сладичка – улична превъзходна, ама чистичка. Беше оранжева с бяло коремче и бели лапички. По нрав – кроооотка и меланхолична. Всяка пролет раждаше по едно невероятно красиво малко писе, което  когато пораснеше изчезваше нанякъде.
     Баба Ставра се казваше котката. Ние я изтипосахме с това име на стари години защото напомняше на хазайката – добродушна и мила лелка.
     Баба Старва си бродеше по малкото дворче, по улиците. През по-голямата част от времето, обаче, беше или излегната в мен докато си пишех домашните, или и двете дремехме на припек  на плочките пред къщата – аз на столче увлечена в мисли, а тя – изпружена в краката ми. Козинката й беше толкова мека. Гледаше умно и беше възпитана. Когато й кажехме – хайде, мацо, излизай,че ние тръгваме към училище, най-безропотно навеждаше главичка и се провлачваше през прага на външната врата.
     В една студена, много красива зимна утрин, както винаги, се затътрих сънена към училище. Беше заснежено. Когато пресичах улицата пред нас...едва не настъпих...Баба Ставра.
    Маята писанка лежеше просната на пътя. Беше си съвсем целичка. Само муцунката и малка част от главичката й беше премазана от гума на кола.
    Направо се вцепих от ужас. Дори не заплаках. Гледах котето, не смеех да го пипна.
    Денят ми в училище мина. Не го помня. На връщане пак се спрях при Баба Ставра. Тя си беше все там, само че някой бе премазал главичката още повече.
    И така всеки ден се спирах при нея колкото пъти минех по улицата. Вече можех да плача.Всеки път писанката ставаше все по–размазана. Зимата свърши. Дойде пролетта. По асфалта още имаше оранжеви косъмчета и част от телце.
    Дойде лятото. Баба Ставричка беше се превърнала в бледо кафеникаво петно.
    Измиха го чак есенните дъждове.
    Но аз знаех къде точно е мястото. До милиметър.
    Винаги минавах оттам и винаги се спирах.
    Преместихме се от този град.
    Минаха около 40 години.
    Наскоро се отбихме пътьом с колата, ей така от любопитство – да покажа на децата си къде съм живяла за малко/само 3 години/.
    И...по навик отидох точно на мястото, където беше умрялата котчица, по навик се спрях, по навик заплаках.

   

Спомени като този винаги остават.
И аз имах за един котарак, който се сбогува с мен от отвъдното - Лъки.
Има много повече в тях, от това което си мислим че са.
И... разбирам те.

...............................
Помня всичко, като че ли се е случило вчера.
Към котенца ,човек много се привързва.
Но ти знаеш.:):)

...........................
Кой?

По навик не се плаче,плаче се от мъка :(

една моя приятелка, която много обича кучета. Та...споделям...От много години тя имаше у дома си един красив Цезар-коли. С годините той остаря. Не искаше да излиза вече на разходки, взе по-малко да яде...взе да се напишва и нааква.Приятелката ми му купуваше памперси и си го гледаше, не искаше и да чуе за евтаназия. Казваше, че обича Цезар като дете и очите й се насълзяваха. Така до последно се грижеше за него и още по-тъжно й беше като се наложи да се разделят. Децата й, вече пораснали знаеха за слабостта на майка си и... за Нова година й подариха, какво си мислите???...ново кученце - Дара. Тогава тя спря да тъгува за Цезар и сега щастлива се разхожда с Дара!
Явно, когато човек обича животните се привързва към тях и трудно преживява раздялата, а за детето е още по-впечатляващо.
Поздрави, Joysii, за много човешкото разказче, отнасящо се за коте!:)))

ТРАКИЙСКИ котки. Има ги само в тракийската долина. Траките са ги отглеждали масово, за да изтребват едрите тракийски плъхове.

Наистина ли оранжевото коте е умряло?
Трудно ще го преживея това...

..............................
Съчувствам Ви.
Толкова ,колкото и Вие на мен.

Вероятно.

........................
Именно - всеки път когато застана на онова място, ще плача.Естествено,че от мъка.
Навикът е да изпитвам тази потискаща мъка точно на това място.
....................
Трудно е да обяснявам тези обикновени, най-човешки емоции.
Жалко,че не ги загрявате.
Нито ги усещате.

Така е.Детето се привързва към животинки, когато успее да ги заобича.
Отглеждала съм и други писета, но тази маца помня най-добре.

Някои му викат сантименталност,чувствителност, шаманистиката дава точно обяснение, психологията не ,най-много да внуши нещо от себе си отколкото до отговори точно.Става пробив в аурата от енергията дето някои и викат оренда...
И аз имам случай с коте , един превъртял офицер ни събра в кръг и обеси едно коте да виси по средата.То врещи и се гърчи а ние трябва до стоим и да гледаме спокойно.Така се тренирали нервите и психическата издръжливост.Повече от 15 минути не умираше още,един не издържа ,двама бяха си затворили очите,на мене най-много ми пречеше врещенето и мяученето, понякога приличаше на човешко. Но на другия ден мъка не изпитвах ,но досада и по-малко уважение към офицера.

В такава ситуация, ако не припадна, бих откъснала главата на котето/ за да умре бързо без да се мъчи/ и бих я размазала по мутрата на офицера, та ако ще след това да ме убие.

Жалко е ,че не загряваш какво ти написах.
Коментара ми изразяваше точно това,че много добре съм разбрала емоцията - на твоя език - загряла съм я!

........................
Недоразумение ли се получи?
Извинете ме ,моля.
Ако съм прибързала с квалификациите, то е защото наистина не съм Ви разбрала добре.
Още веднъж - съжалявам.
ОК?

Кажи наистина ли умря котето?

...........................
Ми освен ако може да живее като петно на асфалта.....може и да не е умряло съвсем.
Ти за кое коте питаш?

... ни разкрива и обратната си страна. И когато това се случва със същества които обичаме е много болезнено и незаличимо.

И...по навик отидох точно на мястото, където беше умрялата котчица, по навик се спрях, по навик заплаках.

***

Точно това ме впечатли. По навик.

Добре, че така сте го написали.

Много е човешко.

По този начин сте успяла да предадете цялата сложност на чувството, на спомена, който носите в себе си, с който сте свикнала като с болка, която си остава завинаги.

Тя е като белег от детството.Остава си. И го носите винаги.

Поздрави!

Така наричаме една от околоблоковите котки в района, за която отделяме от време на време от храната на нашите две домашни котки, както и време да и се порадваме. То се води домашно животното, но хората при които уж живее почти не се грижат за нея.
Всяка година ражда по два пъти и котенцата измират.
Според мен причината е, че докато е бременна постоянно скача от и на балкона на първия етаж, където живее. И когато е понатежала беменността коремът и се удря в плочките долу. Ден след ден, по безброй пъти скача ту горе, ту долу. Следа като се родят мъничетата, живеят по ден-два, може би три и умират. Винаги по едно коте се ражда със част от вътрешностите си навън и умира след няколко часа.
Последният път когато намерих пресното котило се реших и убих нещастното собственоръчно за да не се мъчи. Отсякох главицата му с брадвата в мазето. Не мога и сигурно никога няма да мога да забравя как непрекъснато пищеше, може би от болка и от това, че майка му не го докосва, а след удара с брадвата който напълно отдели главицата от телцето му - може би си въобразявам - на личицето му се появи онази блага физиономия, която нашите котки имат след като добре са похапнали и се отпускат в сладка дрямка. Само, че от другата страна на брадвата крачетата му дращеха по кашона с малките си ноктенца в продължение на 1-2 минути през които аз плаках като дете.
Другите котета прибрах в кутия и сложих майка им вътре да ги кърми и топли, а до кутията и зареждаме храна и вода за да не излиза да търси. Сутрин, когато слизам да презаредя купичките със свито сърце надниквам в кутията и отнасям още едно трупче...

.................................
Петното на асфалта е една от най-ужасяващите гледки в живота ми.
Може би защото съм била малка, или защото за пръв път толкова силно съм се впечатлила, или защото за пръв път съм се сблъскала със смъртта, човешката злоба/на онзи шофьор/....кой знае...

Вие го казахте много по-точно от мен.
Благодаря Ви.
Усещането,че някой така добре ме разбира е просто трогателно.

Разплака ме. Домашните любимци са любов. И аз имам такъв оранжав котарак с бяло но коремчето и муцунката. Когато го полгледна нещо в мене става по-хубаво. Обичам го.

Ох,много тъжно,бе!
Грижете се за Въшчицата колкото можете.
Ако не котенцата й, поне тя да е жива.
Няма ли някъде около Вас тайничко кътче, където бихте могли да й устроите нещо като дом - кашонче с постелки, купички за храна и вода, за да не се качва постоянно по терасата?
Горката животинка!

......................................
И аз плача за котенца.
Те са животинки,които просто не може да не обичаш.
Трябва да си пън или шантав за да постъпваш жестоко с тях.
Гушкайте Рижичкия и му се радвайте докато е жив и здрав.
Поздрави.

Джойсо предлагам следващия път да отделиш на Бекса главата от трупа...
Двамата с него да не сте от един психиатричен диспансер ма? Имате еднакви симтоми.
Със сигурност трябва да ви кастрират , за да не разпространявате болестта си в поколение.
На него трябва да му вържат краката за раменете. Внимателно да му обхванат топките с примка от тел и с рязко движение да затегнат примката с което яйцата му да се прережат от раз. С Кървавите торки които паднат в легена да нахранят оранжевите котенца на улицата.
На Джойза да и вържат ръцете и краката към маса и с кухненския нож да направят разрезна рана в корема . Човекът който ще я свърши тази работа внимателно да бръкне в разреза и да набута яйцата и . Да внимава да не засегне други органи и да не я умъртви по непредпазливост. С ножица за рязане на пиле да ги кръцне може и матката за да и спести разходи за лигнин в бъдеще. Тези карантии да ги хвърли в екарисаж за да не разнасят зарази по животните.
Без упойка.

..............................................
Мерси, но всичко това ще се случи с теб.А ако твоят живот не стигне, с децата и внуците ти..с роднини...нали се сещаш ...карма.

Млъкни бе простако и не ми говори за карма като си затънал до гуша в лайна от кармични напластявания.

горкото животинче!
А пък тези които те мислят за груба и цинична нека прочетат този твой постинг!

..........................
Никакво намерение си нямам да млъквам.Особено в диалог с мърши като теб.

Мерси.
Многолика съм,Алекс.
Поздрави.

Джоузи, само преди няколко постинга беше изпаднала в истерия от котката на дъщеря си, а сега ридаеш. По-колко пъти на ден си променяш настроенията? ...

==================
Истерия!?
И това понятие ли ти е непознато!?
Имаш предвид постинга ми "Умното коте"?
Че ние всички вкъщи обожаваме Миши-Маши - студентското коте на дъщеря ми.
То не живее при мен в момента. Но му е осигурен приятен и безпроблемен живот в Търново. Точно сега е в прегръдките на дъщеря ми, която отиде там за десет дни.
Странен човек си.
Винаги успяваш да ме разочароваш.
Една дума да кажеш - все не е на място, не е премислена и звучи тъповато.
Всъщност - може и да си я премислила, де, откъде да зная, тогава пък - пълна трагедия.

............................
Както казват на Изток - спорът е губене на време, а с теб - безсмислен!

Че кой тук спори?
Просто си говорим.
Спор-е нещо друго - прочети определението на понятието.
Аз нямам нищо против да говоря с теб.

Мърша майка ти простак на простаците.
И недей да ме кълнеш щото ще ти пратя гръмотевици...

[quote=анонимен]Мърша майка ти простак на простаците.
И недей да ме кълнеш щото ще ти пратя гръмотевици...[/quote
....................................
Не те кълна.Ти си си прокълнат по рождение да си безмозъчен.
А ще ми пратиш....дедовия си мек....да не кажа какво.

непобедима ли е жойскината простотия и лицемерие?

...........
Може, аз ще отговоря - непобедими са ,защото те просто липсват при мен - простотията и лицемерието.:):)
Но са се разпростряли надълго и нашироко в сайта, понеже тук преобладават простовати хора.

като преобладават тук " простовати хора" ти чий го дириш?
Баси наглата простачка си, Бабет! :-)))))))))))))))))))))))))))
Връзва ли се още някой на номерата ти? Мъжове нещо има ли мераклии, м?
Парцалана проста! :-)))

бе щом още ме държиш под око значи се навърташ наоколо
кво чакаш салам ли?

Джойси, колко човешки си го написала. След като ми убиха Жизел, съм готова да се разплача за всяко животинче и да споделя всяка друга мъка. И сега ми се насълзиха очите. Вечер, когато гушкам нейните Жизел и Йода, често се сещам за Нея и си поплаквам тайничко, май никога няма да ги забравим, никога. Я по-добре пиши за оранжевия пуловер, че ми свършиха кърпичките. Усмихвам ти се и ти желая прекрасни празнични дни!

===================
Отношенията ми с "мъжове" ли не ти дават покой ,ма пача?
Така е - прстакесите и тъпаците в сайта преобладават.
Свестните са малко ,но все пак ни има.
За баланс.Иначе глупащината ще превземе интернет.

..........
Салам-голям и дебел.
Такива трудно се намират.

Маки, ти обичаш животинки, зная.
Много са сладички и са толкова уязвими - разболяват се, претърпяват злополуки, някакви гадняри ги убиват....много тъжно.
Поздрави ,миличка.

Аааааа, bulgarinut57 изтрил всичките ми коментари от последния си постинг!
Страхотско!
Това означава само едно - че пак съм казала неудобна за него истина, на която той няма как да се противопостави,защото е неоспорима, а той - доста тъпичък.