Небето – сив шинел, одрипавя.
И облакът помъкна мокър губер – 
в горите – татък крайните нивя, 
го просна върху дънер изкорубен, 
и вятър шумна, сетне отшумя 
след рижия гърбец на Кума Лиса,
преди да хлътнат в рохката земя,
къртиците сбогуваха се с писък, 
от Господа е пътят ми в света, 
от мама е прекрасното ми тяло, 
и лутам се в жълт вихър от листа, 
преди снегът да ни покрие в бяло, 
записвам туй, което вече знам, 
с калемчето в десницата си слаба –
човек догонва сянката си – там, 
където тя по-малка е от хляба, 
пътеката ми чезне из треви, 
чиито имена до днес не зная, 
не знам и накъде светът върви,
потъва в Ада, или литва в Рая? – 
Бог във торбето с личните неща 
ми сложи киселец и ягорида...

Което бях донесъл на света, 
със него от света ще си отида.

6 септемврий 2017 г.
гр. Варна, 8, 50 ч.