В  ПОМОЩ  НА  ТЕЗИ, КОИТО  ТЪРСЯТ  СЕБЕ  СИ  В  МУЗИКАТА

    Появи се интересна книга, но преди да я „осветля”, ще напомня за една друга:

    Преди малко месеци се появи книгата на Зденка Тодорова „Посланията на оброчищата”. Писах за нея в блога си, защото съм запознат с тази тема. Едва ли има друг човек в България, по-добре запознат с оброците на Западна България, разделени днес с граница, защото част от тях останаха в Западните покрайнини. За да се запозная с тази част от българската истрория като любител краевед отделих 10 години от активниия ми туристически период. Запознавайки се с книгата на г/жа Тодаорова, все едно отново пропътувах мислено по всички места с оброци, които бях упознал, а също и регионите около тях.

   Сега ме чака нова радост  по книжарниците Хеликон се появи книгата ШУМЪТ НА ВРЕМЕТО на Даниел Барнс, която бе рекламирана като роман за Шостакович. И с тази тема съм доста добре запознат, защото от 2003 до 2006г, когато се навърши век от рождението на този велик човек, аз се занимавах с тврорчеството му, свързвайки го историята на СССР по неговото време. Творецът винаги е свързан с Родината си, а в случая музиката на Шостакович се явява живият балометър на неговото време, за съжаление много ужасно. За тези три години той бе основната фигура в музиката, с която се запознавах и така успях да прослушам и почти цялото му творчество, като за някои негови произведения намерих и кратки писания, отразяващи не духа на творбите му, а съдържащи статистически данни като напр. тази данна във в/к Известия: Вчера скончалься Дмитрий Дммитриевич Шостакович.
    Така страните-примати тачат интелигенцията си....

   Впечатленията си от неговата музика, въздействието й върху мен, това което научих за него и музиката му отразих в блога си в един доста обширен постниг, който написах не хсамо за музикантти. Сега, като си купя тази книга ще сравня това, което съм написал за него, ще допълня познанията си. Дано да е сериозна книгата, а не каквато е „Апасионата” на Алфред Аменда.

   Шостакович е сложна фигура в музиката. Той е завършек на симфонизма, започнал още от Хайдн и достигнал до върха си по времето на Бетховен. Пропускам Бетховен, но за да бъде разбирано творчеството на Брамс трябва да се познава творчеството на Бетховен, Шуберт, Шуман, погледът трябва да е обърнат и още по-назад, към Бах. Брамс идва на земята с цел, която осъзнава и тази цел е създаване на симфония след титаничните симфонии на Бетховен, велика като неговите и също така съвършена. Висока, трудна цел, в която той успява. Ще приложа линкове.

   С подобна цел на земята са появява и Шостакович. Не само симфониите, всичките му творби съдържат един негов въпрос, който специалистите дешифрират:

  - А защо и през ХХ век да няма един Брамс?

    И той постига тази цел, но и още доста задачи, които си поставя в живота, напр. в областта на струнните квартети и на 24-те Прелюдии и фуги, най-великите след Бах.

   Познаването на Шостакович е неоходимо условие човек да обича музиката му, но то изисква години труд. Трябва да стане ясна основата му, в която са вграденит творлите  на Бах, на Брамс и на Мусоргски. Трябват познания и по музикознание.

   Вълнувам се, че днес в 17, 00 ч. ще имам тази книга.

    Прилагам три линка с произведения /симфонии/ на Бетховен, на Брамс и на Шостакович. От Бетховен прилагам Третата симфония, тя ми е любимата от неговите. От Брамс прилагам най-сложната му симфония, Четвърта, с пасакалията в Четвъртата част. Едно свръхтворение на човешката мисъл, на висотата на това на Моцарт във финала в Симфонията му „Юпитер”. От Шостакович прилагам Осмата симфония, като уточнявам, че тя е програмна, състои се от пет части, писана е в гр. Куйбишев, около който тогава се водят жестоки сражения. Темата в Третата част се състои от четири тона, както в Петата симфония на Бетховен, като по едно време темата се провежда от тимпаните. Страхотно нещо. А четвъртата част е от типа Пасакалия, както при симфонията на Брамс.

   Приятно слушане за музикантите, защото музиката е много сложна, избрах произведения с много полифония.

   С надежда заради сложната музика да не отнеса поредната серия академични сопи, още веднаж – приятно слушане от мен - човек, който обича музиката и съм си дал сан - просветен любител музикант.

  Послепис: Понеже остава едно място за линк, прилагам още една лека за слушане и свръхтрудна за разбиране симфония на Моцарт, последната му.