Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2016 21:09 - Дневни личници
Автор: noir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8740 Коментари: 9 Гласове:
17

Последна промяна: 08.11.2016 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Някои неща са възможни, но малко вероятни. Като това да започна да пиша редовно в блог. Или в тефтер. В което има много смисъл да се прави, но не се. Или защото хората не са много рационални същества, или не са много рационални същества, защото не си водят тефтери и блогове. Едно от двете може и да е, но е трудно определимо кое от кое следва.

Дотук всичко изглежда ужасно объркващо. И така е замислено да е. Някак си изхожда от втория закон на термодинамиката. Който може да се окаже и не толкова закон, ако имаш правилните приятели. Аз нямам приятели, което дава на всеки възможност да се самоопредели по правилност. Да се позиционира в представите си за приятелственост. Обаче няма смисъл да си приятел с някого, ако не си приятел със себе си. А ако си приятел със себе си, то лесно може да си приятел и с не-себе си, сиреч останалите. До момента в който себе си и останалите започне да изглежда някому потресаващо не на място.

Създава се илюзията, че единственото постоянно нещо около мен са дебелите тухли по теоретична физика, които продължават да стоят неразгърнати горе от лавицата. Но тяхното постоянство е единствено в собствената им преходност. И само тъй като ги гледам, почвам да разбирам какво пише вътре, без да съм го прочел. Квантова механика на макро-равнище. Доста е интересно. Почваш да разбираш защо не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода. Не просто защото водата се движи нанякъде. Защото времето, което вероятно и не съществува, също се движи нанякъде. Или по-скоро ние се движим между отделните състояния на Вселената. Или собствената ни представа за самите нас се материализира в определени безкрайно много хипотетични състояния... Догадки.

Като погледне човек от тази гледна точка на нещата, и се замисля. По-скоро му става интересно. Или пък се побърква. Или пък хич не се занимава да чете чужди глупости. Избор винаги има. Макар той да е бил направен предварително и ние просто да си вярваме, че имаме свободна воля. Още догадки.

Та замислянето може да стане по темата – аз всъщност аз ли съм и до каква степен? И като изключим терзанията и дерзанията на егото, нещата за самоидентификацията са много сериозни. От една страна материално – купчината молекули, които всеки от нас възприема като тяло, на едно има-няма седем години, се преработва изцяло. Т.е. моето тяло днес със сигурност не е това, което е било по времето, когато пишех по-забавни неща. И може и това да е причината, поради която вече не пиша по-забавни неща. А може би просто не пиша.

Второ, и доста по-трудно за обяснение, ако тялото е минало през метаморфоза, то какво се случва със съзнанието? Ако то, по някакъв начин, има връзка с материалното, то измененията в материалното трябва да водят до изменения и в нематериалното, а и обратно. Следва – човек, който някога е бил нещо, едва ли винаги ще константно и неизменимо – това нещо. Т.е. не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода не просто защото водата не е същата, защото и ти не си същият. Или същата. Или същото/същите...

Тогава, воденето на дневник се оказва доста примитивен опит за свързване на човека между тия малки промеждутъци съзнателност - между съня и реалността, между две метаморфози, навярно и между два живота. Хартията удържа мисълта, която продължава да съществува, макар съзнанието да е променено. Прочиташ обратно написаното от предишната версия на уж твоето съзнание и прескача искра, която свързва тези два откъснати момента между две премигвания, между два съня, между две реалности, между два свята.Това означава ли, че ако разбирам своята изменчивост, мога да запазя разбирането си за нея постоянно, удържайки го в съзнанието си? И ако съзнанието ми удържа разни такива неща, то разни такива неща ще удържат ли съзнанието ми да не се разпилее? Между два живота?





Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. susona - тефтери и дневници:))
09.11.2016 08:25
лично за мен
винаги са били
материално доказателство
за вчерашната ми глупост
когато се заобичах
спрях да се тровя
колко точно съм тъпа или не
и седнах на брега на реката:))
добре дошъл:)
цитирай
2. sestra - Да.
09.11.2016 09:24
Да е отговорът, но кои са тези два живота? Би ли дал малко повечко информация по това? Здрасти.
цитирай
3. noir - ...
09.11.2016 11:53
всеки два последователни живота между илюзията "смърт"
цитирай
4. sestra - Така и предполагах...
09.11.2016 13:02
noir написа:
всеки два последователни живота между илюзията "смърт"

Ами като смърт е илюзия, животът не си ли продължава? Завинаги... един е.
цитирай
5. noir - всеки два последователни живота ...
09.11.2016 14:24
sestra написа:
noir написа:
всеки два последователни живота между илюзията "смърт"

Ами като смърт е илюзия, животът не си ли продължава? Завинаги... един е.


За повечето хора илюзиите са реалност.
цитирай
6. sestra - Да.
09.11.2016 20:09
noir написа:
sestra написа:
noir написа:
всеки два последователни живота между илюзията "смърт"

Ами като смърт е илюзия, животът не си ли продължава? Завинаги... един е.


За повечето хора илюзиите са реалност.

така е.
цитирай
7. cinderellathespy - Размисли
10.11.2016 10:28
Интересни размисли.
Привет :)
Аз обичам да водя дневници.
Има моменти, в които се връщам към написаното
преди години и се самоанализирам. Виждам колко много съм се променила,
но и как си има неща, които са си останали същите. Физическото оставя
отпечатъци в съзнанието, но душата е и остава определящата субстанция.
Може би ако вратата към подсъзнанието беше по-отворена, щяхме да имаме
повече информация за предходните въплъщения и щяхме да избягваме куп
грешки в настоящото съществуване, а оттам и разочарования, но... очевидно
пътя към този душевен дневник за сега е блокиран и не ни остава нищо друго,
освен да трупаме опитност и да вярваме, че не ни чака прескачане между два живота, а издигане на ново, по-високо енергийно ниво на съществуване, където преградите са по-малко, а свободата във всички посоки е постоянно състояние...
Поздрави,

Ели
цитирай
8. krumbelosvet - Финалът е шеметен.
07.12.2016 15:36
Но "написаното остава" и дали така умрелият миг не помрачава живия? Нашите прадеди май са презирали писеца, писали са история с плуг, меч и други корави неща. Но и това е опасно. Щото други народи четат какво пише за тебе врагът ти, и децата ти четат същото и става дявол на магаре. Животът е опасна работа, както да въртиш и сучеш.
цитирай
9. crep - Благодаря ти. Но пак се завъртях в омагьосания кръг.
26.09.2021 21:02
Сложен си ми, тъй като съм по-просто устроена.

Ти си това, което си заварил като местоположение
на звездите в часа и мястото на раждането си.
В приказките се казва: Дошли орисниците и решили тъй...
И това е истина. Това са планетите, но те не идват,
а регулират нещата докато се въртят! в Слънчевата система.
Тотално не можеш да се промениш, защото си физически
подчинен на Слънчевата система, но отчасти - да.

Променяш се и още как!
Със сигурност околният свят те принуждава да се променяш.
Което си е отделна тема.
Не е толкова сигурно обаче дали ще се променяш по собствено желание.
Което си е отделна тема.
Всеки за себе си е най-доброто, защото е под управлението на двата
инстинкта - за самосъхранение и за продължение на рода.
Така или иначе - след промяната ти си променен и вече водиш друг живот.
Значи животите не са два, а живеем много версии на живота си
през живота си. (това е вариант, но не съм сигурна дали съм съгласна
със себе си, трябва да помисля, а аз мисля бавно :)) )

За правилните приятели. Не бих казала това.
Дали всеки правилен човек ще иска да ти бъде приятел?
Приятелството е сложно нещо.
Може би мъжкото приятелство е по-простичко. Блазе ви!

Един умен човек е казал:
"Простакът е самодоволен."
Колкото си по-малко простак, толкова повече мислиш
и толкова повече ти е трудно.

Колкото до писането,
то, писането,
само ще реши кога и как.



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488556
Постинги: 308
Коментари: 970
Гласове: 14310