Той е лекар,в кабинета си, но умира да се видим.
         - Малко камерка по скайп? – пита ме.
         - О, да!
   Точно ми праща въздушна целувка и на вратата му се почуква.
          - Влееез! – поглежда към мен  и по устните му познавам какво измърморва.
    Оставяме камерите да работят. Той започва делови разговор с колега, но издебва секунда, когато онзи отмести поглед встрани и ми прави някаква физиономия или се плези.
    После пак става сериозен и съсредоточен. Не говорим, пишем си.
    Прави неволен жест, докосва вратлето си.
    Аз пиша, че бих искала това да е моята ръка.
    Поглежда бегло екрана, на устните му заиграва усмивка, която едва успява да овладее, защото разговорът с посетителя наистина е сериозен.
          - Искам да разкопчая бавно копчетата на ризата ти - продължавам аз.
    Пак поглед към екрана, мигновен. Размърдва се на стола, откопчава две копчета и ми намига.
    Продължавам..все от сорта, че копнея да го докосна с меки леко влажни устни, че ми се иска да долепя тяло плътно до неговото, да разроша косите му на тила…простотийки.
    Той става все по неспокоен, и притеснен.
    Върти се на стола си, полага максимални усилия да е сериозен и съсредоточен. Усмивката на устните му ту спонтанно се появява, ту прави някакви жестове и мимики за да я прикрие. Няма нищо за хилене в разговора с колегата. Аз го чувам. Понякога изтърва нишката му, напряга се на max за да не обърка нещата. Много е сладък.
        - Да затварям ли? -  питам.
         -Неееее!! – ми отговаря без глас.
    Амиии, да, добре, господин……..всичко хубаво…и там любезности на сбогуване.
    Онзи се омете.
    Аз съм се втренчила в обектива.
    Той гледа право към мен и извиква :
        - Стой там! Не помръдвай! След  половин час съм при теб.
   Толкова го желая!
   Отивам на бегом под душа.

Ле-лей имало и по-слънчасали от мен!
Един ме предизвика и аз пиша за розови кюлоти а ти директно си разказваш розовите си фантазии :)))

Розова нощ от мен Джойси, археолога да не би да е на разкопки!?
:)))

===============
Какъв археолог,бе!
В постинга има лекар.
Розово и за теб-сънища, действителност...розовото е приятен цвят и нежно настроение...еротика...бля, бля...такива разни летни щуротии...
Поздрави, Гети!:):):)

Сега понеже Гина я е шубе да пише при мен, очаквам половинката й Юла да цъфне и пак да ми рЕди щуротии.

ти! И все на порнография те избива... Няма я Джинка да ти опъва юлара!

==================
Хахахаха...да.
Какво да се прави, Толи, харесва ми да съм провокативна, независима, без лепенка на устата и окови в мислите. Но в този сайт, за съжаление, има доста ограничения и човек не може да си пише за всичко което му скимне. Една Бронте, например, не би просъществувала тук и пет минути. :):):)
Поздрави!

Ама не така мадам, разсейвате докторите, а при тях може да е фатално. Голям палавник този доктор. Пък и пъргавелко. Усмивки!

още не беше изменила на Родината, тя много бдително те следеше. Щом ти се осмелеше да публикуваш нещо мръсно, тя веднага налиташе и ти биеше един задтилник. Така те вкарваше в правия път. Ама ето на- разтуретините взеха връх и прогониха Джинка. Сега тя се скита немила- недрага в странство!

===============
Много е сладък! Верно!
Усмивките в живота, ако можеше той да е само низ от тях..., Маки...
Веселичко да ти е, скъпа, и проблемите да бягат далече.

.........................
Скита, бедна, сама и нещастна по магистралите.

Що ми слагате минуси, бре смотаняци!

ти лепна минусите... Нали ти казах, че ще ти бие един задтилник.

===========
Тя пак бегА, бе! Хихихи...най се кефя като се опитва да пребивава впечатляващо в сайта, и като не й се получи, ами изглежда като тъпа гъска...как веднага си бие камшика и се омита. Смях! Толкова тъпа, че и неуравновесена...кофти съчетание.
Поздрави, Толи!