Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.08.2015 13:39 -
Кафе на перона. Шантаво.
Когато бях малка много обичах мириса на влак. Това означаваше за мен пътуване, разнообразие, приключения, редуващи се през прозореца пейзажи, селца,градове, гари, уловени мигове от нечий живот. Някой слиза на гарата, чакат го, прегръщат го. Друг бърза да се качи. Някои са сами, тътрят багажите...други са с роднини, с приятели.
Преди наколко дни се разходих до гарата. Толкова тъжно ми стана. Мирисът на влак пробуди в мен не онази радост от детството ми, а спомените, в които изпращах деца, влакът се изнизваше от погледа ми, а аз оставах на перона с очи пълни със сълзи. Когато аз заминавах, а майка, или баба ми махаха за довиждане. Баба е мъртва, няма да ми помаха повече.
Не съм пътувала с влак от години. Последните пътувания бяха мизерни,мръсни и се зарекох никога повече кракът ми да не стъпи във влак.
Изпих едно кафе на перона и се прибрах у дома.
Това не зная къде е, но прилича на поглед от прозорец на влак.
Преди наколко дни се разходих до гарата. Толкова тъжно ми стана. Мирисът на влак пробуди в мен не онази радост от детството ми, а спомените, в които изпращах деца, влакът се изнизваше от погледа ми, а аз оставах на перона с очи пълни със сълзи. Когато аз заминавах, а майка, или баба ми махаха за довиждане. Баба е мъртва, няма да ми помаха повече.
Не съм пътувала с влак от години. Последните пътувания бяха мизерни,мръсни и се зарекох никога повече кракът ми да не стъпи във влак.
Изпих едно кафе на перона и се прибрах у дома.
Това не зная къде е, но прилича на поглед от прозорец на влак.
joysii - давай малко по-оптимистично. Нашите гари и влакове ще се оправят. Под оправят разбирам, че ще станат на средно европейско ниво. Просто иска се малко повечко време. Лошото е, че след '89г. имахме много големи очаквания. Явно нещата не стават с магическа пръчка. А най-лошото е, че през тези години премина най-хубавата част от живота ни. Не, че се оплаквам, но и на мен ми се искаше не само гарите и влакове те, но и много други неща да се бяха развили по по друг начин, но какво да се прави. Такъв е живота. Въпреки всичко, малко по-оптимистично. Живота е хубав.
Поздрав.
Ицко
цитирайПоздрав.
Ицко
Бях на пионерски лагер. Чувствах се нещастен, всяка вечер плачех в леглото.
Една нощ някой ме разбуди. Беше... татко. Грабна ме, качи ме в една лека кола (това беше тогава голям лукс) и отпрашихме за София.
Там се качихме на влака и започна една... Минахме през Югославия, Унгария, Чехословакия... Стигнахме чак в Германия, където баща ми започна работа като лекар.
Можеш да си представиш как съм зяпал през прозореца, когато влакът влизаше в Белград, Будапеща, Прага, Берлин... Сбъдна се много рано и много лесно една моя мечта.
цитирайЕдна нощ някой ме разбуди. Беше... татко. Грабна ме, качи ме в една лека кола (това беше тогава голям лукс) и отпрашихме за София.
Там се качихме на влака и започна една... Минахме през Югославия, Унгария, Чехословакия... Стигнахме чак в Германия, където баща ми започна работа като лекар.
Можеш да си представиш как съм зяпал през прозореца, когато влакът влизаше в Белград, Будапеща, Прага, Берлин... Сбъдна се много рано и много лесно една моя мечта.
dinkov написа:
joysii - давай малко по-оптимистично. Нашите гари и влакове ще се оправят. Под оправят разбирам, че ще станат на средно европейско ниво. Просто иска се малко повечко време. Лошото е, че след '89г. имахме много големи очаквания. Явно нещата не стават с магическа пръчка. А най-лошото е, че през тези години премина най-хубавата част от живота ни. Не, че се оплаквам, но и на мен ми се искаше не само гарите и влакове те, но и много други неща да се бяха развили по по друг начин, но какво да се прави. Такъв е живота. Въпреки всичко, малко по-оптимистично. Живота е хубав.
Поздрав.
Ицко
Поздрав.
Ицко
=============
А, Ицко, аз съм си оптимист.Отвреме навреме така се натъжавам по някой незначителен повод. Но бързо ми минава. Изпращам децата до ден днешен, но не на гарата, а пред нас, защото си заминават с колите. Мама и татко ги виждам често. Грижа се за тях. Брат ми живее наблизо.
Мисля си колко прекрасни условия има за развиване на жп транспорта в България. И колко приятно би било да се пътува в едни удобни, чисти, комфортни и бързи влакчета. Разстоянието Варна-София би могло да се взема за 3 часа, примерно. Що не си оправим този вид транспорт? Не разбирам.
apostapostoloff написа:
Бях на пионерски лагер. Чувствах се нещастен, всяка вечер плачех в леглото.
Една нощ някой ме разбуди. Беше... татко. Грабна ме, качи ме в една лека кола (това беше тогава голям лукс) и отпрашихме за София.
Там се качихме на влака и започна една... Минахме през Югославия, Унгария, Чехословакия... Стигнахме чак в Германия, където баща ми започна работа като лекар.
Можеш да си представиш как съм зяпал през прозореца, когато влакът влизаше в Белград, Будапеща, Прага, Берлин... Сбъдна се много рано и много лесно една моя мечта.
Една нощ някой ме разбуди. Беше... татко. Грабна ме, качи ме в една лека кола (това беше тогава голям лукс) и отпрашихме за София.
Там се качихме на влака и започна една... Минахме през Югославия, Унгария, Чехословакия... Стигнахме чак в Германия, където баща ми започна работа като лекар.
Можеш да си представиш как съм зяпал през прозореца, когато влакът влизаше в Белград, Будапеща, Прага, Берлин... Сбъдна се много рано и много лесно една моя мечта.
...................
Леле, Толи къде ме подсети за тези лагери! Аз съм от учителско семейство и всяко лято се мъкнех по лагери с мама и тати. Беше си ми супер готино, защото все бях детето на началника. Само веднъж отидох сама на лагер и това беше най-големият ми кошмар. Ревях постоянно, разболях се от бронхит. Нашите ме прибраха набързо.
Радвам се,че ти си преживял такова прекрасно пътуване като дете, макар и след кофти емоции в лагера.
Ама ти личи,че тати ти е лекар.:):):):):).
ненавиждам влаковете. Онази странна миризма, след като си пътувал във влак. Мръсно, некомфортно. Някога, може би и нашите влакове ще станат такива, че да изпитаме удоволствие от пътуването. Знам, че акцентираш върху чувствата, изпращаш, посрещаш, тъга и радост, очакване и скършени мечти, но самото споменаване на влак предизвиква в мен неприятни асоциации. Поздрави!
цитирайmakont написа:
ненавиждам влаковете. Онази странна миризма, след като си пътувал във влак. Мръсно, некомфортно. Някога, може би и нашите влакове ще станат такива, че да изпитаме удоволствие от пътуването. Знам, че акцентираш върху чувствата, изпращаш, посрещаш, тъга и радост, очакване и скършени мечти, но самото споменаване на влак предизвиква в мен неприятни асоциации. Поздрави!
=============
Напълно те разбирам, скъпа. Сегашните влакове били нещо ужасно. Когато ми се наложи, аз пътувам с автобус. И с кола, де, най-вече.
Но...онова бързото влакче Лондон- Париж чувам, че возело добре :):):):), при това - от център до център.
За такива влакчета в България си мечтая аз.
Всъщност, бързите влакове са удобен транспорт. Не като самолетите, чиито летища са извън градовете. С влаковете може да се пътува в населените места, имат спирки в центровете на градовете.
Поздрави, Маки миличка. Докато се обзаведем с луксозни влакове ще се возим в удобните си коли. Нали?
Понякога, когато нямам работа и всичкото време на света е мое, когато не ми се харчат пари по магазини, когато мислите ме теглят назад във времето...си правя разходка в миналото. Посещавам места, на които не съм била от години и които са свързани с някакъв вълнуващ спомен. Просто отивам там, вземам си чаша кафе и така, стоя си, а мислите ме отвеждат в онези мигове. Преживявам ги отново. И ги помня. Защото искам да ги помня.
цитирайОх, много топло днес,бе! Покрай тия жеги намразих лятото. Писна ми да дремя вкъщи на хладно. Ооооо, вземам душ и излизам, та ако ще да пукна!
цитирай