Той ме погледна, хвана ръката ми и закрачи в снега. Беше висок, с леко дълга права черна коса, дръпнати очички и...някаква пленителна мекота в движенията, категоричност в жестовете и разбира се - омагьосваща усмивка.
  В този миг се сбъдваше една моя мечта. От години бях влюбена в него. Сега му го казах.
  Докато крачеше в снега, се подхлъзна. За миг загуби равновесие, едва не падна, но се задържа. Задържа и мен.
  Тази вечер, докато се прибирах по заснежената улица, случайно се подхлъзнах, едва не паднах, задържах се. И продължих.
  Споменът безмилостно ме връхлетя.
  Какво подхлъзване само беше онова! Ммммм...!
  А...какво - това днес...

Подхлъзвай се само когато те държи някой за ръката, за предпочитане Джеки Чан :)))

=========
Хахаха...да!Не е готино когато човек се хлъзга насам натам сам. Трябва много да внимавам и да не се изпързалям...случайно.
Поздрави! :):)

първо мислех да ти изкажа съболезнования, но понеже ще ме разбереш, реших да обясня :). Всъщност те поздравявам, мъчничко е за разбиране, но висенето и на първа означава единствено и само, че не е постигнала целите си. Ако я игнорираш, ще пресечеш и амбициите и, или с други думи ще я победиш. Стана малко нравоучително, но човек понякога не разбира, че се е закотвил, трябва да се издърпа.

===
Усмивка, коя приятелка, бе мило? Гина ли имаш предвид? О, тя е от онези простакеси, които, като нямат акъл за диалог с някого и хоп-веднага започват с "курва". Жалка история.