Прибирам се от работа. Зима. Снежна виелица. Студ! Уморена съм. Едва се довличам до апартамента. Врътвам ключа и влизам.
     Всички врати са отворени. Хаосът е невъобразим. Откъм детската стая се задава дъщеря ми. Тя е на 3 годинки. Най-лъчезарното момиченце на света. Нахлузила е моите ботуши на високи токчета, които й стигат до подмишниците. Все едно, че към мен вървят ботуши с ръце и захилена физиономия. Разбира се, гримирана е и червисана с доста несигурна ръчичка. Мамоооо! – пропищява възторжено и се втурва към мен.
     В следващият миг синът ми - на 6 г. - изскача от засада зад ъгъла и заема бойна поза. Заредил е една яка нова пушка и заявява без грам колебание: „Мамо, ей сега ще те убия!”
     Разсмивам се здравата. Забравям умората. Нагушвам ги и ги нацелувам.                            
     От кухнята чувам мъжки глас: ”Тук съъъм, здрастииии!”
..............................
     Сетих се за това, когато тази вечер се прибрах от работа, а вкъщи беше тихо, чисто и подредено.
     Децата...  са големи и не са при нас.
     Мити ми пише дълги писма в интернет. Обича да го прави.
    А Ели...тя все още обува моите ботуши....когато й харесат.  Направо ми ги отмъква.

    

За това пък сега можеш да ходиш на дълги екскурзии и ...да си избираш нов килим за хола директно от производителя, да речем!
Има го у нас още онзи патриархален манталитет да изграждаме и затваряма света си покраи децата си. И когато отлетят - е празно...някак.
Децата са всичко, но не сАмо!:)

============
Радвай им се, докато са при теб,Щраки!:):):)

Така е, сега имам всичкото време на света, но ми липсват...дрехите в гардеробчетата им, гласчетата...
Добре, че са наблизо и често си идват, ние ходим при тях.
Засега нито едно не е в чужбина за постоянно.

:))))))))) Ти си щасливка ;)))))))

най - лошото е че българите не сме се научили още какво да правим със себе си когато вече не ни тежат огромните отговорности и изпадаме в празно пространство - аз съм си наумила когато дойде това време за мен да уча езици :)))) и да ходя на танци :))))

==================
Помни си намеренията!:):):):)
Най-хубаво е да се пътува през свободното време.

.................
Дааа.

нали за това си гушкаме ти котката, а аз кученцата. Синдрома на празното гнездо никога няма да ни застигне, просто, защото те винаги са при нас. Радвай се на живота, сега. Хубав уикенд и непременно пощъкай някъде.

Благодаря ти ,Маки.
Аз всъщност съм щастлива, защото моите деца имат хубаво образование и възможност за добра реализация. Само че, все още са в началото.Но съм сигурна,че дори да поскитат и да сменят работни места, ще успеят да осъществят, ако не всичките, то поне голяма част, от мечтите си.

Хубав спомен... Благословена си, че го имаш :-))