Варна, разбира се.
   Есенна. Златна. Неделна. Меланхолична.
   Слънцето не е така жарко. Вятърът развява косите и си играе с белите салфетки на масата.Носи мирис на море –влажен и солен. Гларусите пищят и кръжат наоколо. Плажът е пуст, но много красив. Има малки вълни, които разпръскват искри и капки по пясъка.Хладно е. С жилетка съм –светлосиня. И светлобежов ленен панталон.             
     Толкова е нежничко, спокойно.
     Проблемите са изхвърчали нанякъде, вятърът ги отнесе.
     Гларусовият писък изгони тъгата от сърцето ми. Блясъкът на синьото море и белотата на пясъка ме накараха да се усмихна, да присвия очи и да зарея поглед в облаците.
     Такива мигове трябва да бъдат споделени.
 
     Есенен варненски плаж. Порция пресен сафрид в любимото ресторантче на плажа.

  

 

Браво, браво и браво, 5 реда с смисъл и густо!

.......
Мммммм, Аристотелис, готино е.......

А мен не ме ли видя на плажа?

Пак ли тъгуваш за Спаро дето не ти обръща внимание

Разкефила си се нещо , Джойси.
Явно скоро си правила секс.

А дано мирясаш поне известно време,
че то като си на сухо, ставаш страшна .

" По-добре прелъстена и изоставена,
отколкото започната и недовършена "

- лозунг на клуба " Nymphomaniac for ever "

[quote=vbu]А мен не ме ли видя на плажа?[/quote
.....................
А трябваше ли? :):):):)
Всъщност ...нямаше да е лошо..

...............................
Разкефила съм се,вярно.
И ти да си го начукаш, че да ти дойде кеф.

.............................
Не е по Спаро.

Умна постъпка, Джойс! ) Ранната есен е най-хубавото време за крайбрежно присъствие. Красота си е. И слънцето не жули.

Сега е невероятно край морето, слънчево,
спокойно, няма голямата навалица и ....... сафрид!
Страхотно! Усмихнат ден!

Типично облекло като при древните траки : светлосиня зейра над светлобежавия ленен хитон .
Горда тракийка във Варна - града на най-старата европейска цивилизация.

Варна, разбира се.
Есенна. Златна. Неделна. Меланхолична.
Като добре поддържана застаряваща жена.
Слънцето не е така жарко. Вятърът развява косите и отвява топлите ми климактериални вълни далеч към искрящото море..
Въздухът, влажен и солен е пропит със спомени от изминали лета.. Плажът е пуст, но много красив.
Как се преплитаха младите ни някога тела , а пясъкът закачливо боцкаше дупетата…
Има малки вълни, които разпръскват искри и капки . Гларусите кръжат любопитно наоколо, но в миг изпищяват и отлитат сякаш разочаровани от бръчките , които са зърнали по покритата ми със старчески петна кожа.
Застаряващото ми тяло потръпва от хлад. С жилетка съм –светлосиня. И светлобежов ленен панталон.
Толкова е нежничко, спокойно...
Иска ми се времето да спре.
Проблемите са изхвърчали нанякъде, вятърът ги отнесе.

Гларусовият писък изпълни с тъга сърцето ми, но блясъкът на синьото море и белотата на пясъка ме накараха да се усмихна, да присвия очи и да зарея поглед в облаците.
Такива мигове трябва да бъдат споделени.
Не съм сама,но ми липсваш точно ТИ.
Есенен варненски плаж. Любимото ресторантче на плажа.
Порция пресен сафрид ,сбръчкан в сгорещения тиган, но вкусен, много-много вкусен.
И аз съм като него, но все по-трудно ми е да убедя някого като теб, че съм все още толкова апетитна.

Слаба работа.
Не можеш да ме конкурираш.

v strupei da e,mladite pUeti4ni kurvi ima da j gyltat praxa po krasota i um

Вероятно има нещо тракийско в мен,не зная, но и хич не ме интересува.

Много е красиво.
Леко самотно,без тълпата развеселени летуващи, но пък изключително приятно.

Разходка край плажа в есенна Варна е по-скоро настроение, отколкото преживяване.
Поздрави.

Бях там...
... много преди да дойдеш.
Чаках...
... неизброими дни и нощи.
Галех...
... хиляди стъпки по пясъка.
И ги изтривах...
... защото не бяха твоите.
Смехът ми...
... капки слънце по косите ти
когато те обгръщах.
Сълзите ми...
... съзвездия от сол по тялото ти
когато си тръгваше.
Бях там...
Винаги съм бил...
Винаги ще бъда...
И затова ти се завръщаш...
Винаги...

Вероятно затова винаги се завръщам.
В този град.
До този бряг.
При това ухание на море.

Не тъжи сладка мушмулке!
Нали си спомняш? Най хубавия бульон става със стара кокошка и млад морков!
До скоро!

:):):):):):):)
Кой си ти ,бе морковче?