Когато човек се изправи пред крепостта на Царевец, зареее поглед по хълмовете и камените градежи, сърцето му трепва и без да иска се пренася в онези стари времена когато по каменните настилки са трополели копитата на буйни коне.
...

Клик! На зелена ръчичка, после на "Гласувайте за блога".
Банално. Повтарящо се. Повръща ми се от тоя жест и пуленето в екрана на лаптопа. И..от самонавиването - у!, това дето го прочетох, колко е готино, как само е казано, тъкмо...

Следобедът е горещ, меланхоличен и ленив. Тук времето сякаш е спряло. Грамадните камъни, останки от величествени сгради, са се сгушили в зеленина и пазят своите тайни. Полето е равно, небето - необятно.
Наоколо властва ...

Какво се случва с лаптоп, полят обилно с шампоан?
Има ли начин да се избегне тоталното му скапване?
Този път не се шегувам.

Няма нужда да ми го носиш в леглото на поднос, придружено с крехък кроасан и зюмбюли в бяла вазичка.
Направи ми сутришно кафе един час след като сме се събудили и сме посегнали един към друг с устни и ръце.
Направи ми сутришно к...

Ако си кротка, мила и обичлива – си смотана.
Ако не ти се прави секс по всяко време – си фригидна.
Ако ти се искат често цунки-мунки – си курветина.

Забавен, стилен, светлоок, модерен, без парични проблеми, позитивен, оптимистичен, динамичен...с една дума - много става.
Пием ароматно кафе, говорим си, смеем се.
Парфюмът, обаче...нещо леко ме дразни.

"Поздрави от Родопите!"
Ведър, щедър, добронамерен, в тясна връзка с проблема засегнат в конкретния постинг, аналитичен, смислен, с нотка на критичност, притежаващ впечатляваща форма, интригуващо съдържание, изразяващ поз...

Линии в малката чашка. Елена се взира с големите си кафяви очи.
Мамо, бе ти защо живееш повече с миналото? Гледаш към него, мислиш го. Не можеш да се отърсиш от преживени събития. Погледнала си към бъдещето едва, едва. Цялата си у...

Децата са седнали на терасата. Говорят си. Смеят се. Аз ги виждам през прозореца. Радвам им се. Духа вятър – топъл пролетен. С онзи вълнуващ аромат на люляк. Вратата е отворена. Става течение. Вятърът се разхожда из хола и си...

Твоите стихове ми напомнят две неща.
Слънчева ласка, но не просто така, а онази, която лази по тялото и милва, която стопля изстудената от морето кожа и прониква почти до сърцето.Която поглъща капките солена вода, приличащи на безброй съ...

Сънувах къщата на баба ми. Просторна, двуетажна, прохладна. Разхождах се по стаите, отварях чекмеджетата на скриновете, поглаждах с ръка белите сгънатите неща, и вдишвах аромата на чисто, който беше съхранен в тях. Прощавах се с къщи...